|
|
За СОЗОПОЛ |
Созопол е град в Югоизточна България , разположен на българското черноморско крайбрежие , на 35 км. южно от Бургас .Центърът му (Старият град ) се намира на малък полуостров .
Созопол е най - стария град по българското крайбрежие . Първото селище тук е възникнало в края на ІV - ІІІ хилядолетие пр.Христа . Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища , керамични съдове , каменни и костенни оръдия на труда от бронзовата епоха . В созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове , датиращи от ІІ - І хил. пр. Хр.Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най - дълбока древност.
През 610г. пр. Хр. на мястото на днешен Созопол е основана елинската колония " полис" на милетски гърци под името Аполония Понтика.Градът израства като търговски и пристанищен център . Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одринското царство , възникнало през Vв. пр. Хр.
Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите , които тя сече още от края на VІ в. пр.Хр. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство . Съвременниците му го наричат Аполония Магна /Велика Аполония/ .
През 72 г. пр. Хр. градът е завладян и ограбен от римляните , а крепостните му стени - разрушени . През ІV в. той отново е в подем и вече е известен с името Созополис - "град на спасението" . Традиционно византийски град и твърдина в хиндерланда на Костантинопол , едва през 812 г. - при хан Крум - Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.
От ХVІІІ-ХІХ в. са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък , създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол . Старинните икони и великолепни дърворезбени иконостаси представляват забележителни постижения на художествените занаяти от това време .
|
|